През март 2025 г. италиански изследователски екип от проекта Khafre Research Project SAR Technology оповести резултати от доплерова томография под платото в Гиза, която разкри наличието на мащабни подземни структури.

Новината обиколи света за часове и предизвика вълна от реакции – от ентусиазъм до скептицизъм, и отново постави въпроса колко малко всъщност знаем за това, което се крие под пясъците на Египет.

За нас откритието не беше никак изненадващо, защото данните, които италианските учени представиха, по същество потвърдиха информация, извлечена от нашия екип чрез Remote Viewing още през 2014 година – повече от десетилетие по-рано. Без нито един сателит и радар, само с уменията си в дистанционното наблюдение ние описвахме същите структури и наличието на мащабна подземна конфигурация, чиято същност и функции надхвърлят рамките на познатата археологическа парадигма. С всички подробности по тези открития и допълнителни RV данни можете да се запознаете в този наш материал: „11 години преди учените: как видяхме подземните структури в Гиза още през 2014 г.“.

Темата стана вайръл и от „Списание 8“ пожелаха да публикуват данните ни в тематичен брой, като ни поканиха и за пълномащабно RV изследване, което да проучи някои допълнителни аспекти. Задачите, които си поставихме в него, бяха да изследваме произволно избрана подземна структура от доплеровата томография, представена от италианския екип, като извлечем информация за нейната структура, предназначение и създател. Към нас се присъединиха още вюъри и финалният материал е плод на съвместните усилия на всички шестима участници: Ивета Андреева, Соня Димитрова, Пресияна Добрева, Веселин Кабаджов, Тина Александрова и Стефан Стефанов.

Краткият вариант на това обемно проучване бе публикуван в брой 6 от 2025 г. на „Списание 8“, като анонсът за това можете да видите тук. Поради редакционните ограничения на печатния формат значителна част от събраните данни остана извън финалния материал. Наложи се да съкратим описания, да обобщим цели сесии и да изключим допълнителни взаимовръзки и интерпретации, които изискваха повече пространство и контекст.

Сега публикуваме това изследване в неговия разширен вид, защото темата заслужава пълнота. Онлайн форматът ни позволява да представим всички ключови наблюдения, допълнителните данни от отделните вюъри, детайли от процеса на работа и връзките между различните фази на проекта – без компромис с дълбочината. Включваме и нови уточнения и разяснения, които тогава не намериха място на страниците на списанието.

Вярваме, че когато една тема има потенциала да пренареди исторически и научни представи, детайлите не са второстепенни – те са съществени. Затова решихме, че този проект трябва да бъде достъпен в неговия пълен вид за свободно четене в интернет и желаем на всички търсачи на истината:

приятно и вдъхновяващо четене!

След вълнуващите разкрития за това как екипът ни видя подземната мегаструктура в Гиза повече от десетилетие преди италианските учени, забравеният свят под платото завладя цялото ни внимание. Ние не само независимо потвърдихме съществуването на непознати за академичната общност обекти в Египет, но и ясно разпознахме потенциала на темата да предизвика по-широк обществен дебат върху определени позиции на официалната наука. Благодарение на интензивното медийно отразяване, възникна възможността да бъдат поставени под въпрос утвърдени парадигми в историята и археологията – нещо, на което не ставаме свидетели всеки ден. А пропукването в догмите на установеното знание, макар често да е болезнено, в крайна сметка винаги е полезно за разширяване на кръгозора ни.

Като професионалисти в използването на метода „Дистанционно наблюдение“ (Remote Viewing или накратко RV), който позволява добиване на информация, заобикаляйки физическите ограничения на време и пространство, естественото продължение на темата за нас се оформи в разгръщането на мащабен RV проект. Поставихме си задача да проведем детайлно изследване на мегаструктурата под платото в Гиза, използвайки доплеровата томография, предоставена от екипа на Khafre Research Project SAR Technology.

Как изглежда мегаструктурата под платото в Гиза

В първото допълнително изследване насочихме вниманието си върху физическите характеристики на подземната структура. За съставянето на съответното Remote Viewing задание използвахме следната снимка от радарната доплерова томография, подкрепена с референтен текстов материал:

Част от масивната структура беше маркирана като RV цел съобразно стандартите на метода Remote Viewing, а по координатите [8188/2051] бяха проведени сесии от шестима независимо работещи един от друг вюъри, намиращи са в различни географски локации.

Данните, извлечени за подземната структура, категорично сочат за наличието на конфигурация от поне две изключително високи колони с изкуствен произход, като всяка е съставена от отделни, ясно разграничими сегменти. Височината им варира във възприятията на различните вюъри, но усетът на всички е за исполински размери – от 400 до 1500 метра височина, и 300 – 400 метра широчина.

Един от вюрите пише:

Основният аспект се наблюдава в две идентични форми, представляващи високи цилиндрични конструкции, наподобяващи контейнер. Основно в състава им участва метал (усетен като стар и ръждясал), камък (усетен като доста обемен и тежък) и пръст. По тях се наблюдават каналчета като улеи, които по-късно е установено, че маркират различните части на обектите.

Същата информация излиза независимо и в сесията на друг вюър:

На сцената се наблюдава конфигурация от две напълно идентични вертикални кулообразни структури с детелинообразна основа. Изградени са от поне пет идентични сегмента, всеки един от които е във формата на осмограм. Сегментите са съединени един с друг.

Следват скиците по целта на тези двама вюъри. Силно впечатление прави 100-процентовото съвпадение на данните не само по отношение на двете колони, но и относно наличието на различни сектори, от които сякаш те са съставени. Данните говорят за вероятно различно предназначение на тези сектори, най-общо свързано с рафиниране, преработка и извличане.

Поне на три пъти във височината се усеща преминаване на нещо през структурата – вода, наноси, лава, газ. При преминаването се осъществява процес вътре в съответната част на съображението, свързан с рафиниране, преработка и извличане. Целта е да се „отведе нагоре“.

Цилиндричните конструкции са кухи и са изградени от метална сплав (извлечени са данни за титан и кадмий) в комбинация от камък (мрамори с кристални жилки) и органични полимери. Самите отделни изграждащи сегменти имат цилиндрична и осмоъгълна форма. От външната страна колоните са покрити с малки квадратни плочки.

В централната част на колоната, която е като гръбначен мозък, преминава вътрешна цилиндрична многослойна структура, изградена от поредица метални сребристи цилиндри с диаметър около 60 – 70 м. Разрезът на вътрешния строеж на тези цилиндри разкрива сложна структура от поне четири интегрирани един в друг слоя. Отделно е детектирана и сложна тръбовидна издигаща се по вертикал спирала.

Един от вюърите допълва:

Това е специфично съоръжение, категорично свързано с вода – отвеждане на вода, съхранение на вода, някакъв вид синтез с нещо друго. Намесени са непонятни научни процеси, които имат мащабни планетарни ефекти.

Застъпва се идеята за тераформиране. Тези обекти се свързват с концепцията за далечен и древен, и „знание за изграждане на инфраструктура“. Поставени са на съответното място, за да задържат и поддържат нещо.

Изследвана бе и околната среда, в която са разположени исполинските по размер колони, и се установи, че в средната си част, структурите са обвити от газова субстанция, докато в низовите им части е детектирана течност. Общият усет на вюърите за заобикалящата среда е за едно тъмно, студено и потискащо пространство.

Тези колони се явяват подземната част на мащабна конструкция, чиято надземна част завършва с пирамидална конструкция.

Участниците в проекта се натъкнаха и на следния интересен факт: макар колоните да са описани като пусти, изоставени и нефункциониращи, ясно се усеща силно енергийно излъчване от тях. В низовата им част се детектира динамика и активност. Енергийното излъчване създава своего рода силово поле, действащо като защитна бариера в пространството над колоната. Разположена е около средната ѝ част, има форма на диск и енергията се разпространява радиално отвътре навън.

Двама вюъри докладват за много специфично усещане във възприятията от сцената, сякаш структурата се обръща наобратно, подобно на джоб на дреха, който е изкаран навън. Появява се силно динамично усещане за движение нагоре през тунел, като възникват спонтанни усещания за пътуващо съзнание и че летенето е лесно. Детектира се някакво прескачане във времето „тук“ и „там“, а този енергиен феномен е наподобен на усуканата форма на цифрата 8 или символа на безкрайност.

В основата на колоните са детектирани инкрустации, наподобяващи йероглифна писменост, корено различаваща се от древноегипетската, от тази на маите или шумерската.

Подножието на колоните бе изследвано изключително детайлно и разкри наличието на октагонална арковидна конструкция. Бе проведено сложно панорамно изследване в осем радиални посоки спрямо основата на колоната, което показа наличието на поне шест сходни арковидни конструкции, разположени шахматно и отстоящи на около 200 метра една от друга.

Конструкцията е определена като нечовешка и изключително древна по произход като периода на нейното строителство би могъл да се отмести в границите от няколко милиона години пр.н.е. до около 100 000 г. пр.н.е.

Общото усещане е за древна и отдавна нефункционираща система, ръждясала с годините. Кънти, пука, скърца. Мирише на влага, на заблатено и старо.

Създадохме възстановка на структурата в няколко варианта, които да дадат на читателите възможно най-ясна представа за видяното от вюърите. Ето ги и тях:

Какво е предназначението на подземната мегаструктура в Гиза

Втората допълваща фаза на проекта се фокусира върху основното предназначение на подземната структура.

Всички участници докладват за древно устройство с ясно изразен енергиен механизъм, който функционира чрез зареждане и разреждане, наподобяващо акумулаторен цикъл. Наблюдавани са форми и структури, приличащи на „басейн“ или „корито“, в които се съхранява енергия. Направените асоциации са с машина за извличане и трансформиране на енергия.

Енергийният процес е визуализиран като лъчение или поток, който се издига вертикално нагоре в последователни концентрични кръгове. Описва се като тунел, преход или път на енергия, чийто цветове са розово-лилави, синкаво-аметистови и виолетови.

Едновременно с това в наблюденията се появява и вихрово движение – предположение за визуално проявление на този поток или част от самия трансформационен процес.

Един от вюърите описва:

Най-важният аспект е именно това лъчение. То е дефинирано като магнетична енергийна вълна, разстилаща се и разрастваща се в посока нагоре под формата на концентрични кръгове. В същината си това е сила, енергия, която е преобразуваща, променяща. Тя задвижва други процеси, асоциирани с промени в климата: спокоен климат, хубаво време, край на бурите. Енергийната вълна има мащабни размери и се свързва с промени на световно ниво.

Енергийният компонент, който е част от устройството, има различни функции. Една от тях е свързана с процес на преобразуване, трансформация и тераформиране. Споменава се въздействие върху времето и климата, както и преобразуваща енергия, свързана с мащабна трансформация и промени на световно ниво. Процесът е репрезентиран като снопове лъчи, излизащи от отвор с осмоъгълна форма, около който е установена отваряща се конструкция от движещи се лъскаво-сини плоскости. Направена е асоциация с посявка.

Ако можехте да се върнете назад във времето, за да наблюдавате работата на устройството в реална среда, вероятно първо щяхте да видите огромно, почти безкрайно равно пространство – древна земна твърд, където времето е спряло. В една-единствена точка от тази пустинна безкрайност земята се разтваря леко, сякаш някой отлепя тънък пласт от реалността. Там, полузаровено, се издига древно устройство – не машина в съвременния смисъл, а нещо по-органично и по-старо. Горната му част е отвор с осмоъгълна форма – идеално симетричен, остър, почти математически чист. Около този отвор се движат лъскави сини плоскости, които се отварят и затварят като живи клепачи. В центъра се оформя басейн от синьо-виолетова енергия – гъста, пулсираща, жива. Оттам нагоре се изстрелват снопове лъчи, които приличат на семена, посявани в небето.

Идеята за посявка е визуализирана чрез яйцеподобна форма, свързана с процеси на разплод и размножение. Дадени са данни с езотеричен смисъл – „ин и ян“, „от-до“, „началото и края“ и се споменава безсмъртието и преходността на живите форми, живота и зараждането му.

Структурата има и комуникационна функция. Тя се асоциира с идеята за „вълнов предавател“ и служи за връзка чрез радиочестоти. Един вюър директно казва, че е „машина за общуване“, а друг я описва като „свръзка и предаване на информация от вътре-навън“.

Около устройството се наблюдава енергийна защита или камуфлаж, а то самото е наречено „енергиен бункер“:

Това е енергийна завеса – еластична, неплътна, електрическа, със синкав и аметистов цвят едновременно. Усещането е, че загражда пространство като „енергиен бункер“ и е „от-до“, служи като щит.

Специален акцент се поставя върху възможността устройството да е задвижвано или активирано от съзнание. Това интересно наблюдение прави един вюър, който заявява директно, че тази технология е задвижвана от съзнанието. В сесията е описан лежащ по корем мъж, който е в променено състояние на съзнанието – в унес и транс, като това се свързва с извисяване. Устройството и тази жива форма са в симбиоза.

От всички събрани дотук данни може да се изведе хипотезата, че структурата, открита под платото Гиза, представлява древна енергийна инсталация, проектирана за добив, складиране, преобразуване и предаване на енергия. Тази древна структура е вкопана или вградена в земята. Състои се от метални елементи, с геометрични форми на октаедър. В нея се наблюдават силициеви или силикатни материали, които участват в процеси на въртене или завихряне. Артефактът генерира енергийно излъчване или поток, често в сини или виолетови цветове, който се движи вертикално нагоре. Този процес води до преобразуване или промени, включително трансформация на енергия, катализирайки мащабни ефекти.

Структурата въздейства върху околната среда чрез тераформиране и климатични промени. Описаното устройство е с комплексни функции, обединени в сложна система, която е свързана с живота, създаването му и евентуално може да служи като комуникационен предавател със защитни параметри.

Тези данни са в пълно съзвучие и подкрепят тезите и разкритията на някои автори относно древното минало на планетата като част от междуособните борби на различни извънземни групи. Ключовият акцент в тях е свързан с твърдението, че Земята е претърпяла мощен катаклизъм (от военно естество), и в даден момент се е наложило да бъде тераформирана, за да може отново да поддържа живот. Един от главните „инструменти“, чрез който се случва това, са различни пирамидални комплекси, поставени в специфични енергийни зони. Те имали за цел да извличат стабилна енергия от земята, която да захрани извънземната технология. Същевременно пирамидалните комплекси изпълнявали и още множество функции, свързани включително с хармонизиране на енергийната решетка на планетата, мощно оръжие за противоотбрана, модификация на климата и, не на последно място, те били и центрове за регенерация и реанимация. Всичко това закономерно ни отвежда до финалната фаза на нашето изследване.

Кой е създал подземните структури?

В последната трета фаза на проекта потърсихме отговор на един от най-любопитните въпроси – кой е главният ум, планирал изграждането на структурата, намираща се под платото в Гиза. Целта ни беше да установим кой е инициаторът на този свръхмащабен проект, този, който е ръководил изграждането на впечатляващата по всички съвременни стандарти структура.

След провеждането на RV изследването, установихме, че вюърите в екипа ни се разделят на две обособени групи: едната описва същество, което въпреки преобладаващо хуманоидните си характеристики не принадлежи към човешката раса, а втората – артефакт с техногенни свойства, който също трудно би се причислил към познатата ни технология. Данните на един от вюърите може да се отнесат към междинна група, своеобразно свързващо звено между другите две.

Двама вюъри възприемат същество, намиращо се в група от други същества, сред които изпъква като водещо. То е много високо (посочва се ръст от 4,5 метра), изключително атлетично, с мощен торс и добре развита мускулатура, с дълга коса и множество технологични аксесоари по тялото. На главата му се детектира шлем или украшение, което има изявен технологичен компонент. На едната ръка има устройство, наподобяващо гривна-маншет, а поясът му има специфична функция и крие множество технологии. Хуманоидът използва мултифункционално устройство, което променя форми според неговата воля. Този предмет е от особена важност за него и той го използва на ежедневна база, включително и като оръжие.

Сходство откриваме и в описанието на личностните характеристики на това хуманоидно същество: то е изявен лидер и е тук да управлява. Възприема се като богоподобен, могъщ, вероятно принц или командир на боен космически кораб. Той е изключително безжалостен и налага своята воля чрез потискане съзнанието на другите. Телепатията служи като основно средство за комуникация. Генетиката му е хибридна.

Към това описание на хуманоида добавяме и любопитна подробност: прилагайки фонетична RV техника, един от вюърите извлече информация за името на съществото. То е ЕА-КАЕ-КХА. Интересно е да се отбележи, че в древните шумерски текстове, върховното божество Енки е наричано още Еа.

Докато вторият вюър възприема доминиращото същество в група от себеподобни, то при другия вюър антуражът е изключително интересен и екзотичен. Единият придружител има заоблена глава с триъгълен елемент в челната област и големи бадемовидно овални очи. Той има коренно различна ДНК от човешкото и е представител на много древна раса, подчиняваща всички на себе си, участвала в много звездни битки, свързана с концепцията за зло. Има някакви договорености с дългокосия гигант и изпълнява някаква заповед. Другият вид същество се описва като представител на старата раса на Земята. Лицето му е силно набраздено, змиеподобно, с много заострена брадичка, големи и силно наклонени овални очи, с характерни костни образувания в теменната област и с много твърда, набръчкана като на костенурка кожа, зелено-кафеникава на цвят. Съществото е силно телепатично и се възприема като представител на расата на змейовете, пазещи паметта на Земята. По отношение на него се долавя идея за извършено предателство.

Споделяме тук един любопитен момент от нашия работен процес. Паралелно с основния екип от вюъри, по отделна фаза на проекта работеше друг наш екип. Един от членовете му установи същество с доста подобни характеристики и даде своеобразно потвърждение на данните и допълнителна увереност, че сме на прав път.

Втората група вюъри извличат данни за технология, която въпреки че е разнородна по форма и функция, притежава общи елементи. Всички описват артефакт или устройство с овална форма и ясно изразен енергиен компонент. Присъства енергийна разширяваща се формация от пластове с различна плътност, определена като артефакт и съоръжение. В центъра ѝ се наблюдава светещ и излъчващ радиация обект, който се дефинира като вътрешно слънце и атомно ядро, със синьо-виолетов цвят. Поставен е върху постамент, който се върти в посока на часовниковата стрелка и излъчва енергийни вихри отдолу нагоре и отвътре навън, като един от вюърите докладва, че нещо „се измъква“ от центъра. Създава се пряка асоциация с електрическа станция, HAARP и военно съоръжение. Функцията му е възлова – да стабилизира, центрира и закотвя, да служи за комуникация в мрежа, предавайки данни.

Детектира се наличието на духовен компонент и сливане на органика с машина, както и за усещане за плуване и левитация, което ни навежда на мисълта, че вюърите наблюдават съоръжението в момента на „пренос на данни“, описан директно от един от тях така:

Около хуманоида се разпростира концентрично разширяваща се енергийна вълна, която се свързва с материализация от нищото. Тя е израз на задействан процес, който се администрира от технология, и е част е от по-всеобхватен, непознат за нас механизъм. Свързва се с концепции като мигновена поява и телепорт.

Описаните по-горе техногенни устройства в непосредствена близост до и върху тялото на хуманоида (шлем, маншет-гривна, украса на главата и пояс), споменаването на телепатия и органичен и духовен компонент навеждат на мисълта за използване на подпомогната от съзнанието технология (consciousness-assisted technology). Тя играе важна роля в изпълнението на ръководните функции на доминиращото същество и му осигурява необходимия авторитет и власт на контролираща фигура.

Интересен случай представляват данните, извлечени от един от вюърите, които не могат да се отнесат към никоя от горните групи сами по себе си, но същевременно съдържат елементи и от двете. Тези данни описват вътрешността на живо тяло, но вюърът детектира вътре в него аномални изменения, които намира за неестествени. Установен е и квадратен обект, който по интересен начин навлиза навътре в себе си; той е обработен, макар и естествен, за да може да изпълнява приемаща функция.

Всичко това вюърът свързва с възпаление и промяна на естествената структура, намеквайки за възможно поставяне на имплант вътре в тялото. Така сесията на този вюър създава своеобразна връзка между технологията, описана от едната група вюъри, и хуманоидното същество, използващо тази технология, детайлно представено от другата група вюъри.

В обобщение, ръководещият и контролиращ ум, стоящ зад замисъла за изграждане на подземната структура в Гиза, се свързва с хибридно хуманоидно същество, което притежава качествата и властта на лидер. В тази си функция то бива подпомогнато от разнообразна, многофункционална, високоразвита и непозната към дадения момент технология, която взаимодейства с органичното тяло на ментално и физическо ниво. Ръководещото същество е придружено от други екзотични същества с древен и чужд произход.

Откритост, вместо предубеждение

В крайна сметка стойността на едно подобно изследване е да провокира нови въпроси към съществуващите научни модели. Ако подземните структури в Гиза действително крият неизвестни инженерни решения и енергийни принципи, те заслужават да бъдат разгледани през призмата на геофизиката, археологията, материалознанието и теоретичната физика.

Историята на науката многократно е показвала, че големите пробиви започват като аномалии – като данни, които не се вписват удобно в установената картина. Именно в тези зони на напрежение между познатото и необяснимото възникват новите теории.

Ако нашето изследване има принос, то е в това да разшири полето на хипотезите. Оттук нататък думата принадлежи на систематичната проверка, интердисциплинарния диалог и смелостта да се изследва дори онова, което първоначално изглежда невероятно. Вярваме, че пътят към следващата научна парадигма започва именно там, където сме готови да зададем по-дръзки въпроси.

Понякога промените са толкова големи, че единственият начин да бъдат приети от широката общественост е като настъпват бавно, едва пропуквайки установените норми, докато не остане друг избор, освен да им отстъпим място.

Вероятно такъв ще е случаят и с подземните структури в Гиза.

Но докато общият консенсус прави мудни стъпки напред, като индивиди имаме капацитета да се придвижим скокообразно в разбиранията си за света. Основен подпомагащ фактор за това е умовете ни да останат открити, осъзнавайки, че там, където конвенционалната наука достига своите граници, интуитивните подходи могат да предложат не по-малко стойностна перспектива. Когато отхвърлим предубежденията и започнем да мислим интегрално – съчетавайки обективния анализ с алтернативните подходи – ще можем да вървим към едно по-пълноценно и удовлетворяващо ни бъдеще.

Дали подземната структура в Гиза е ключ към древно познание или портал към бъдещи концепции, които тепърва ще разбираме – остава открит въпрос. Едно обаче е ясно: пясъкът вече се е раздвижил и под него не просто лежи история, а възможност. Възможност да си спомним това, което винаги сме долавяли на интуитивно ниво.